Автобиография

АВТОБИОГРАФИЯ

Роден съм на 7 януари 1882 г.(1) в Лозенград.

Произхождам от бедно еснафско семейство. Основно образование получих в родния си град, а средно завърших през 1900 г. в Българската гимназия „Д-р П. Берон“ в Одрин. От 1901 г. нататък следвах като студент по философия в Софийския университет (тогавашното „Висше учили­ще“) и завърших през 1905 г. Препитавах се като коректор и прево­дач (от немски) в редакцията на първия български ежедневник „Вечерна поща“. След упорито самообразование, което вървеше ус­поредно с моето студентстване и вестникарската ми работа, от 1903 г. – започнах да пиша – първоначално в сп. „Мисъл“, а по-сетне и в други български издания.
В 1904 г., тъкмо в разгара на Руско-японската война, редакцията на „Вечерна поща“ ме изпрати като кореспондент във Виена, където месеци поред телеграфирах в София в сгъстен вид по-важните депеши на агенция „Кореспонденц-бюро“ досежно войната, за да могат да се обнародват у нас ден преди тяхното официално съобщаване от Българската телеграфна агенция. Тази работа разши­ри моите интересни и моя кръгозор и покрай другото даде ми възможност да си набавя много книги, които улесниха по-нататъшното ми духовно развитие.
През 1905 г. Пенчо Славейков обърна внимание на проф. П. Милюков (който работеше по това време в нашата Народна библиоте­ка) върху моите философско-исторически писания, които той наме­ри за „твърде умни и интересни“, а това го накара да внуши на тогавашния министър на просветата проф. Иван Шишманов да бъ­да изпратен на специализация в чужбина. И действително в начало­то на 1906 г. аз бях назначен учител в I Софийска мъжка гимназия и командирован в Германия, където останах на научна работа в Берлин, Грайфсвалд, Фрайбург (в Брайсгау) и Мюнхен до началото на 1909 r., когато се върнах да отслужа своята шестмесечна военна повинност. През тия няколко години работех усърдно при големи немски учени, като плод от което се явиха редица мои писания. В края на 1909 г. излезе от печат и моето голяма немско съчинение „Философски студии“ (Philosophische Studien), оценено като „талант­ливо“ и „необикновено остроумно изследване“, и то в най-големите немски, руски, английски, американски и др. философски списания, при туй рецензирано и цитирано от видни философски автори.
През 1910 г. бях избран за член на Кантовото дружество (Kantgeselschaft). Същата година Историко-филологическият факул­тет на Университета ме избра за редовен доцент по систематическа философия. Следната година получих едногодишен задграничен от­пуск, който прекарах на научна работа в Русия и някои западни страни. В Петербург успях да вляза в кръга на тогавашните руски философи Н. Лоски, Ал. Введенски, Н. Гр. Дебелски, Ив. Лапшин, С. Франк, В. Базаров, П. Струве и др. Моето общение с тях роди нови интереси у мене.
Скоро подир това аз започнах изработването на своя обстоен монографичен труд „Форма и отношение“, прекъснат от избухнала­та Балканска война, в която взех участие, и завършен през 1914 г., когато той се яви на бял свят. Една година по-сетне бях избран за извънреден член на Българската академия на науките.
През есента на 1913 г. веднага след нашия разгром българско­то правителство изпрати в чужбина една делегация, предназначена да осветли европейските обществени кръгове по вероломния заго­вор на сърби и гърци, който осуети договорните споразумения в рамките на Балканския съюз. В тая делегация участваха: проф. Иван Георгов, Дим. Михалчев, Никола Милев, Ал. Балабанов и др. За мене беше определено да посетя Чехия. Тук в Шандау аз се запоз­нах лично с големия чешки общественик проф. Т. Масарик, с кого­то бях в литературни връзки още от 1913 г. Това познанство, което създаде трайни връзки между мене и него, стана по-сетне причина за моето изпращане в Прага като пълномощен министър няколко години по-късно.
През 1916-1918 г. аз се заех с написването на една история на българската философска мисъл, но тогавашното тежко за България време ми попречи да отида в тази своя работа далеко. От нея остана налице завършена една обстойна, ненапечатана до днес сту­дия, озаглавена „Д-р Пасманик и оформяването на историческия материализъм у нас“, която ми наложи много ровене из една забра­вена вече книжнина и много труд за систематизирането на съответ­ния материал.
В края на Първата световна война Ал. Стамболийски ме взе в делегацията, която отиде през есента на 1919 г. в Париж за сключ­ване на Ньойския договор. Аз минавах по това време за познавач на тракийския въпрос, доколкото бях избиран години подред за председател на Тракийската организация в България, предназначе­на да се грижи за настаняване на изгонените от Тракия българи и за изучаване на културното минало и настояще на тия нещастници.
Ако ме не лъже паметта, аз съм редовен член на нашата Академия на науките от 1916 г.(2) През 1922 г. бях декан на Историко-филологическия факултет, а през 1923 г. бях изпратен като пъл­номощен министър в Прага, за да бъдат използвани моите лични връзки с тогавашния председател на Чехословашката република проф. Томаш Масарик.
В 1924 г. поради безумните провокации, вършени от македонстващите в Югославия, сърбите насмалко щяха да окупират Пер­ник. Благодарение на моята енергична работа пред Масарик тая голяма беда биде предотвратена. Министерстването ми в Чехосло­вашко бе за мене един непрекъснат ропот против правителството, което ме бе акредитирало там, а в същото време предприемаше дела, които сериозно спъваха изпълнението на възложената ми ми­сия. Поради тия непрекъснати конфликти аз подадох оставка и от пролетта на 1927 г. се върнах на своята катедра в Университета.
През 1929 г. основах първото по рода си у нас списание „Фи­лософски преглед“, което спечели необикновено разпространение, просъществува до 1943 г. и можа да групира около себе си всички по-значителни наши писатели, будейки всред българското общест­во жив интерес към философските проблеми. Постепенно то стана един важен прогресивен фактор в нашия духовен живот. Смутена от голямото влияние, което това списание придоби, фашистката власт се видя принудена да го спре.
В 1934 г. правителството на Кимон Георгиев в желанието си да установи дипломатически отношения със Съветска Русия ме назначи за пръв наш пълномощен министър в Москва. Обаче застъп­вайки енергично интересите на България, както ги аз разбирах, през 1936 г. влязох в конфликт със своето правителство и през пролетта на същата година бях отзован. Правителството на Кьосеиванов не можеше да се примири с моите обстойни доклади за икономическия напредък и за международното положение на СССР и тури край на моята мисия. И тоя път аз се прибрах в Универси­тета.
През лятото на 1944 г. кабинетът на Багрянов настойчиво ме моли да отида при Вячеслав Молотов с „дипломатическа мисия“, която аз с право изтълкувах като лукава, несериозна и безплодна маневра и решително отказах. Когато дойде правителството, което Девети септември завари, Д. Гичев и Вергил Димов идваха лично два пъти у дома, за да ме склонят да вляза в техния кабинет. И тук аз твърдо отклоних тая „чест“.
След 9 септември 1944 г. отечественофронтовското правителс­тво ме изпрати още на другия ден след промяната със самолет в главната квартира на маршал Ф. Толбухин в град Черна вода (Ру­мъния) с цел да уговоря известни работи около примирието. Скоро подир това взех участие в делегацията по формалното сключване на примирие в Москва и бях назначен за втори път пълномощен министър в Съветския съюз, гдето останах до м. април 1946 г.
Като професор в Университета бях на своята катедра до 1947 г., когато „по пределна възраст“ трябваше да прекратя своите 35-годишни преподавания.
От 9.IX.1944 г. бях около три и половина години председател на Българската академия на науките(3), след което се числя и до днес като член на Института по философия при БАН.
В чужбина съм ходил много пъти, и то из повечето европейс­ки страни, кое по изучаване на разни научни въпроси, кое като делегат на международни философски събрания. Участвал съм с реферати на философски конгреси в Оксфорд (1930 г.), в Прага (1934 г.), в Париж (1937 г.). Поканен бях от Полската философска асоциация да чета лекции във Варшавския университет (1931 г.).
Член бях на разни културни дружества в странство, а бях също тъй един от организаторите и редакторите на списание „Основна наука“ (Grundwissenschaft).
В България бях дълги години до Девети септември един от търсените лектори на градските читалища и със свои популярни, масово посещавани беседи съм обиколил повечето места на страната.
Не съм участвал в никаква политическа партия, но това не ми е пречело в разни моменти на нашия обществен живот да вземам активно и рисковано участие, както бе например срещу позорните и опасни вълнения на македонстващите към 1930-1932 г.; срещу пропагандираната „отгоре“ идея, че спасението на нашата нация лежало в разпокъсването на Югославия; срещу така наречената „интегрална Югославия“; срещу проповядвания от българските фа­шистки среди биологизъм и расизъм; срещу явната пропаганда про­тив Съветския съюз; срещу мощната мистична вълна, която се но­сеше след войните от наши теософи, спиритисти, дъновисти и за­бъркани професорски глави; срещу разпространяваната между учи­телството националистическа идеология, която се градеше върху суетната мисъл, че у нас може и трябва да се яви едно ново въз­рожденско движение, и т. н.
След 9 септември 1944 г., като се изключи моето министерстване в Москва(4), с никаква друга обществена работа не съм се зани­мавал и съм се ограничил в завършването на свои научни работи, почнати от по-рано.
София, 30.VII.1952 г.
Д. Михалчев
Публ. в Д. Михалчев. Избрани съчинения. С., 1981, с. 601-605 и в Димитър Михалчев – между философията и живота. Документи (1904-1946). Съст. А. Стойнев, Д. Цацов, Ц. Билярски, С., 1997, с. 27-31.

БЕЛЕЖКИ:
(1)    Д. Михалчев е роден на 7 януари 1881 г. стар стил, или 25 декември 1880 г., нов стил.
(2) Д. Михалчев е избран за дописен член, т. е. за член-кореспондент на БАН през 1919 г., а за академик през 1932 г.
(3)  Д. Михалчев е председател на БАН в периода 1944-1947 г.
(4) Д. Михалчев е първият дипломатически представител на отечественофронтов­ска България в СССР и заема този пост от края на 1944 до април 1946 г

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s